Днес случайно открихме фермата-приют „Приятели на четири крака“.
Развълнувана съм и искам да ви разкажа за срещата ни с тях. 😌

Линия единична

Wooden Picture Frame: https://www.tuxpi.com/photo-effects/wooden-picture-frame

Малко предистория и уводна част: Тези от вас, които са ни по-близки знаят, че много обичаме животни и се стараем да предадем тази обич към животните и на детето. А аз като родител, изпитвам вина, че детето ми трудно би имало детство, като моето. Да имаш в двора животни, сутрин да се събуждаш и да бягаш при кокошките за да вземеш топли яйца за палачинките, които баба ще ти направи, петела да те гони… Ах, още усещам вкуса на топлото, току що издоено козе мляко… Така ми липсва. Друга важна подробност, която ме накара да отидем е, че Бобо сам се научи да казва как прави магарето (И-ааа), чувайки магарето на съседите на родителите ми. Милият е виждал магаре само на снимка, но е виждал и хранил коне и е яздил пони. А аз винаги съм искала да погаля кон и магаре, и въпреки, че много ги харесвам изпитвам същевременно и страх от тях. 😔

16665761_1656874067672872_970191230124760678_o
КАДЪР: ПРИЯТЕЛИ НА ЧЕТИРИ КРАКА. / КОНЧЕТО ВИК И ЗИГИ-ЗИГИ.

Та така… Намираме ги в интернет. По-точно Мариян ги намери и решаваме, след следобедния сън на Бобо да отскочим до с. Хотница. Събужда се детето, хапва и звъня на посоченият телефон за да попитам дали е удобно да ги посетим и какво да вземем за хапване на животинките. От отсрещаната страна се чува приятен женски глас и „уреждаме“ посещението. Пиша уреждаме в кавички, защото всъщност нямаше нищо за уреждане. Питам удобно ли е да отидем, отговорът беше „Да“, разпитах какво да вземем за хапване на животните и това беше. Натоварваме се в колата, пазаруваме и тръгваме. Аз съм с леко свито сърце за предстоящата ми среща „лице в лице“ със страха (кон и магарета) и същевременно много развълнувана от срещата ми със всички останали животни и запознаването на Бо с магаретата. По пътя обяснявам на детенцето къде отиваме, следователно през целия път той повтаря „Ииии-аааа, бау-бау, па-па„. 😊

Влизаме в с. Хотница, навигацията дърдори „Тук завийте на ляво, там направете челна стойка“ и изведнъж „Пристигнахте в целта.“ Оглеждаме се. Да, ама не. Май не е това целта ни. И изведнъж пред колата се затичват две кучета размятали опашки – едно бяло и едно приличащо малко на хиена. Предполагам ви е се случвало не веднъж, да минете през някое село и 2-3 кучета да се спуснат да лаят колата ви? Помислих си, че и сега случаят ще е такъв, но не беше. Слизаме. Ще звъним по телефона да ни ориентират. Двете кучета идват при нас, мятат опашки и ни се радват. Мариян, вече се е свързал с Вeра. А аз виждайки веселите и дружелюбни кучета възкликвам „Тук сме! Това са техни кучета!“. Отваря се една врата и се показва жена, в чиито очи припознах погледа да моята баба Милка. Тези от вас, които имаха честта да я познават, знаеха колко много обичаше животните. Знаят историята за козата Белла, която някакъв човек дава на баща ми, защото му е ремонтирал колата, а в последствие, благодарение на баба Милка, бяхме собственици на над 20 кози и ярета, потомци на Белла. Знаят и историята с щъркелите, чието гнездо падна и тя им направи ново, а те в знак на благодарност много време кръжаха и щракаха с клюнове и танцуваха. Та погледа на Вeра, е като на моята баба. Поглеждат те едни топли очи и потъваш в тях, знаеш този човек просто обича животни, и виждаш, че се чувства отлично там, където е – при животните. 🤗

18319142_1763490217011256_3964241997935952576_o
КАДЪР: ПРИЯТЕЛИ НА ЧЕТИРИ КРАКА. / ВЕРА И ЛЮБИМКАТА Й ЗУИ.

Влизаме в двора и ни посрещат кучетата, които бяха отвън, една внушителна каракачанка, кози, магарета, кон. Нападат ябълките и морковите, а един козел на име Андрей се опитва да отмъкне нещо от раницата ми. Бобо, първоначално ококорен и от части притеснен, от новото място, на което се намираме, бързо се взима в ръце и започва „Ииии-аааа, мамууу (мамо), иии-ааа“. Така, приключи пиршеството с ябълките и морковите и взехме да се „душим“ с животинките – опознаваме се. С каракачанката Нуша и Андрей, не ни беше нужно да се опознаваме. То си беше любов от пръв поглед. Бобо изяви желание да язди една коза, може би мислейки я за пони. Видя едно прасе, което е огромно – дори в сравнение с мен, но се оказа страшен глезан. А аз все още притеснена бях леко побутната по ръката от някой. Реших, че е кучето, но за мой ужас се оказа магаре. Мисля, че се казваше Борко (адаш на детето). Ами… то нямало нищо страшно в магаретата… или поне в тези във фермата-приют. 😊

Там всички животни са много гальовни и не изпитват никакъв страх от хора. Бобо вече чувствайки се у дома си, взе да шета из двора. Гали овцете, видяхме пуяка, петлетата и кокошките, малките пиленца. „Изчисти“ взимайки едно ако и слагайки го в ръчната количка. Той е луд фен на селскостопански машини и ръчни колички. Аз дълго се наслаждавах на любовта на магарето и каракачанката, да не забравям и козела Андрей. Всички животни там са прекрасни и много гальовни. Да си призная… Не бях целувана от магаре, но вече съм. Всяко животно в приюта-ферма си има история. Вера и Виктор се грижат за тях. Те са техните ангели – спасители, техните родители, техните най-добри приятели. Животните се радват на всеки човек. А начина, по който те посрещат на вратата ти стопля душата. Вeра и Виктор са прекрасни, говорихме си доста, като с приятели от години. Благодаря им за прекрасните емоции. Обещавам, че ще се виждаме пак. Вече съм сигурна, че дори и да няма същото детство, като моето, Бобо ще има приятели – кучета, котета, магарета, коне, пилета, гъски, кози, овце, прасета, пуйки, които ще го посрещат подобаващо всеки следващ път.

13
КАДЪР: ПРИЯТЕЛИ НА ЧЕТИРИ КРАКА. / МАГАРЕТО МИРКО И ПРИЯТЕЛЧЕ.

Препоръчвам ви, да ги посетите. Обещавам ви, че ще ви заредят с много добро настроение! Аз си записвам за следващия път да взема една безалкохолна бира на козела Андрей, че той ми прошепна на ушенце, че много обича. Не ми се тръгваше, но стана късно. Там времето спира. На прибиране съжалих, че не направих повече снимки, но обещавам следващият път да направя повече. За информация – посетете страницата им. Не биха отказали доброволен труд и храна за животните. Отидете, заведете децата си. Няма да съжалявате… ❤️

Линия единична

Няколко кадъра и от Калина: