Линия единична

Нашето неделно приключение започна късно сутрин. Събудихме се развълнувани, с усмивки на лицата, закусихме и без да губим повече време се отправихме към зеленчуковата търговия за моркови и просо. Предстоеше ни да посетим „Приятели на четири крака“ – първата в България ферма-убежище за селскостопански и други спасени и рехабилитирани животни. Пътят от Русе до с. Хотница ни се стори дълъг, защото очаквахме с нетърпение да се запознаем с Бременските музиканти. Навигацията леко ни обърка, но за наше огромно изумление за правилната посока ни упътиха група англичани, които се наслаждаваха на студена лимонада в центъра на селото и се бореха със следобедната жега. 

gorna

– “Right next to the spring!” възкликнаха те, като ни посъветваха да намерим Попнедялковата чешма за ориентир. Благодарихме им и продължихме. Оказа се, че фермата-приют приема гости от цял свят и е била посещавана от англичани, французи, испанци, финландци. Още от вратата махайки игриво с опашка, ни посрещна Добо! Атмосферата във фермата беше притихнала – четириногите ни приятели си почиваха на хладно и пестяха сили за разходката рано привечер. Не бяхме помислили за горещините, през които нито животни, нито хора се чувстват добре под жаркото слънце. Въпреки жегата, домът за щастливи животни отвори врати за нас. Вера беше много мила и отзивчива и отговаряше на всички въпроси, които имахме. 

dolna

Запознахме се с магарето Мирко, което не спря да си вре муцунката в нас и да ни приканва да го прегръщаме. Почерпихме го с моркови, които той с удоволствие схрупа. Казахме „Здравей!“ на теленцето Инго, което сладко-сладко преживяше. Не пропуснахме да погалим овена Райко, прасето Пуки, козела Бижу. А мокрото носле на кучето Нуша не спираше да ни последва. След като се почерпи с чашка безалкохолна бира, козелът Андрей също не се отдели нито за миг от нас! Искахме да запечатаме момента, но батерията на фотоапарата ни падна..  Посещението на нашите четириноги (и двуноги) приятели ни зареди с още повече любов, енергия и вдъхновение. А грижовността, гостоприемството и искреността на Вера ни възвърнаха вярата в човечеството. Дано повече хора се заразят от нея и от нейният съпруг, Виктор, за повече състрадание към животните! Благодарим им, че посвещават живота си на кауза, която изисква усърден труд и огромно сърце! 

линия нула