Имахме възможността да участваме в четвъртото издание на ежегодния конкурс за кратък текст на тема „Защо моята организация е важна за хората?“. Организирано от Фондация „Лале“ и Информационният портал за неправителствените организации в България . Споделяме есето си от нашето участие и с Вас. 😊

Линия единична
„Приятели на четири крака” е първата и възможно единствена ферма приют в страната ни, която се грижи за животните и възпитава децата в любов и доверие към тях. Обитатели са не само кучета и котки, но и селскостопански създания, чието присъствие в модерното забързано ежедневие е рядкост и подрастващите имат възможност да ги виждат основно на картинки, в книги и филми. При посещенията си във фермата приют, малки и големи общуват с животни, на които им е било помогнато в момент на нужда. Животни приели новия си дом като кътче оазис, в което на свой ред посрещат с радост гости и им доставят приятни моменти в своята компания. Деца и родители комуникират с удоволствие, с така наречените от тях Бременски Музиканти, сред които се открояват колоритни персонажи като кучето Нуша, магарето Мирко, козелът Андрей, котката Апачи, прасето Пуки и овенът Райко.

Проектът няма за цел да спасява всяко едно животно нуждаещо се от помощ, въпреки желанието ни – реално можем да бъдем полезни в рамките на възможностите си. А ползата от съществуването на фермата приют се изразява не само във възстановяване на връзката между деца и природа, а и в близкото запознаване и комуникация със създания, които не са типични представители на видовете си. Гореспоменатите герои са известни и в интернет, и на живо с пословичната си гостоприемност и удивляващи особености на характерите си. Посетителите ни намират в техни лица истински нови другари и сякаш се уверяват в мисълта на Роалд Дал: „Няма непознати, а просто приятели, които още не си срещнал.” А веднъж срещнали обитателите на фермата приют, в частност децата и подрастващите нямат търпение да се върнат отново и да споделят още забавни и приятни мигове с тях. Независимо от сезона. Посещават ни както семейства, така и групички скаути. Не на последно място и деца с увреждания, които първоначално плахо се доверяват на непознатите и огромни в очите им животни, но с времето се вижда как усмивката не слиза от лицата им и буквално се презареждат от контакта си с тях.Не е за пренебрегване функцията на „Приятели на четири крака” и като своеобразно убежище за видове животни, които е възможно да са на изчезване в страната ни. Като пример – магаренцата. Преди време можехме да видим магаре във всеки селски двор, неизменна част от българския бит. Днес броят на тези дългоухи великолепни животни драстично е намалял. Възможно ли е след години децата да ги познават само от картинки и разкази на възрастните? Разбира се, ние сме заредени с оптимизъм, извънредно важен за работата ни и вярваме, че такъв сценарий няма място в бъдещето. Светло бъдеще, от което са част магаренцата ни Мирко, Катя и Борко – любими членове от семейството на „Приятели на четири крака”. Едно от най-известните ни видеа от тази година показва как наш доброволец им чете книгата на Дж.Р.Р.Толкин „Хобит” и те слушат с интерес. В друго може да станете свидетел на безрезервната обич, която Мирко проявява – не по-различно от нежността и доверието на куче.

„Бременските Музиканти”, „Веселата ферма”, „Приятелите” и „Домът за щастливи животни” са част от названията, които наши посетители използват при изразяването на адмирации за работата ни, съпътстваща съществуването на подобно място. Както приятелите на животните, така и родителите са едни от най-големите ни морални поддръжници и приветстват приноса ни за положителното случващо се в България. Накратко и простичко с наши думи – фермата приют може да бъде описана като училище за любов, атракцион и отмора. Над дванадесет години са отворени врати ни и докато имаме възможността, ще продължаваме да споделяме доброто с деца и възрастни, стари и нови познати, ентусиасти и доброволци. Вярваме, че след време няма да сме единствените в страната ни и дори се надяваме с полагане на началото, след години да сме допринесли за разпространението на подобен вид места. Места, където на доверието и любовта им е даден втори шанс и човек разбира колко малко е нужно за да бъде и направи някого истински щастлив. Предавайки нататък по веригата искрата на доброто и знанието придобито от приятелството си със също толкова човечни създания като самия него – хора и животни.

линия нула